Официална позиция на ПП „ЕДИНЕНИЕ“ относно актуализиран проект за инвестиционен разход за придобиване на зенитно-ракетни комплекси IRIS-T SLM, приет на 7 октомври 2026 г. от Министерският съвет
ДО
МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
КОПИЕ ДО
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
КОМИСИЯТА ПО ОТБРАНА
ОБЩЕСТВЕНИ МЕДИИ
Уважаеми госпожи и господа,
1,1 МИЛИАРДА ЕВРО ЗА ШЕСТ ЗЕНИТНО-РАКЕТНИ КОМПЛЕКСА – БЕЗ НИТО ЕДНА ПУБЛИЧНА ЦИФРА ЗА ТОВА КАКВО ТОЧНО КУПУВАМЕ. Това е сделката, която правителството иска да прокара през Народното събрание в рамките на седмици, броени дни преди президентските избори.
ПП „ЕДИНЕНИЕ“ подкрепя модерната противовъздушна отбрана на България. Съветските комплекси, които днес пазят небето ни, са на изчерпване, а дроновете над Черно море показват, че заплахата е реална. Но сигурността на държавата не може да бъде параван за непрозрачни сделки. Нашата позиция е ясна: сигурност – да, надценка – не.
КАКВО ПРЕДЛАГА ПРАВИТЕЛСТВОТО
На 7 октомври 2026 г. Министерският съвет одобри актуализиран проект за инвестиционен разход за придобиване на зенитно-ракетни комплекси IRIS-T SLM. Общата стойност на двата етапа е 1 106 466 933 евро и се финансира с дългосрочен кредит по европейския механизъм SAFE.
Първият етап – един комплекс, договорен през 2024 г. – се коригира от 182 114 311 на 180 605 928 евро, като елемент от вече одобрения от парламента състав („мултисензорен тракер“) се заменя с „друго оборудване“. Вторият етап включва пет нови комплекса с ракети, гаранционна и първоначална логистична поддръжка, допълнително оборудване и инфраструктура.
Простата аритметика показва, че за вторите пет комплекса България ще плати около 926 млн. евро, т.е. приблизително 185 млн. евро за комплекс. Това е повече на бройка, отколкото платихме за първия – въпреки че поръчваме пет пъти по-голямо количество.
КАКВО ПЛАЩАТ ДРУГИТЕ – ВСИЧКИ СДЕЛКИ ЗА IRIS-T SLM ЗА ПОСЛЕДНИТЕ 10 ГОДИНИ
Направихме пълен преглед на публично достъпните данни за всички известни договори за системата IRIS-T SLM от 2016 г. насам. Стойностите са по официални съобщения на правителства, производителя и специализирани издания.
|
Година |
Държава |
Комплекси IRIS-T SLM |
Стойност на договора |
≈ за 1 комплекс |
Бележка |
|
2018 |
Египет |
7 |
Не е оповестена |
— |
Първи експортен клиент; одобрение от германското правителство. |
|
2021 |
Египет |
16 (SLS/SLX) |
Не е оповестена |
— |
Разрешение в последните дни на кабинета „Меркел“, в общ пакет за Египет за над 4 млрд. евро с фрегати. |
|
2022–2026 |
Украйна |
18 поръчани (11 доставени) |
2,2 млрд. евро (договор от май 2025 г.) |
Не може да се изчисли |
Финансира се от Германия; договорът включва и SLS пускови установки и ракети; спецификациите са засекретени. |
|
2023 |
Германия |
6 + 216 ракети |
950 млн. евро |
≈ 158 млн. евро |
Ракетите са изрично посочени – по 36 на комплекс. |
|
2023 |
Естония |
3 |
≈ 400 млн. евро |
≈ 133 млн. евро |
Съвместна поръчка с Латвия; първи комплекс доставен юни 2026 г. |
|
2023 |
Латвия |
Не е оповестен |
≈ 600 млн. евро |
— |
По оценки на експерти – 3 до 4 комплекса. |
|
2024 |
Словения |
1 (4 пускови установки) |
146,8 млн. евро без ДДС |
≈ 147 млн. евро |
С ракети и логистика; точната сума е публикувана в Официален вестник на ЕС. |
|
2024 |
БЪЛГАРИЯ (етап 1) |
1 |
182,1 → 180,6 млн. евро без ДДС |
≈ 181 млн. евро |
Без публична разбивка на състава. |
|
2025 |
Швеция |
7 (по 2 пускови установки) |
≈ 9 млрд. шв. крони (≈ 810–870 млн. евро) |
≈ 116–124 млн. евро |
49 превозни средства; доставки 2028–2030 г. |
|
2025 |
Швейцария |
5 |
≈ 500 млн. шв. франка (≈ 535 млн. евро) |
≈ 107 млн. евро |
С резервни части, ракети, логистични машини, обучение и офсетно споразумение. |
|
2025 |
Дания |
1 + допълнителни |
Не е оповестена отделно |
— |
Обявена само обща стойност заедно с други системи. |
|
2025 |
Словения (етап 2) |
2 |
Не е оповестена |
— |
Първа повторна поръчка по рамката на ESSI. |
|
2026 (проект) |
БЪЛГАРИЯ (етап 2) |
5 |
925,9 млн. евро |
≈ 185 млн. евро |
Изчислено: 1 106,5 млн. общо минус 180,6 млн. за етап 1. Кредит по SAFE. |
Забележка: обхватът на договорите се различава – брой пускови установки, количество ракети, инфраструктура, обучение и ДДС. Точно затова е необходима пълна разбивка на българската сделка. Курсовете към еврото са приблизителни към датата на подписване.
Сравнението е красноречиво. По публично обявените стойности България плаща за комплекс с около 17% повече от Германия, 26% повече от Словения, 39% повече от Естония, над 50% повече от Швеция и около 73% повече от Швейцария. Швейцария и Швеция купуват по пет и седем комплекса; Германия – шест. Всички те получават по-ниска цена при по-голям обем. България получава по-висока.
Ако България плащаше на нивото на Естония или Швейцария, разликата само за петте нови комплекса би била между 260 и 390 млн. евро. Това са пари, които ще връщаме с лихва по кредита SAFE в следващите десетилетия.
ЕЛЕМЕНТИ С КОРУПЦИОНЕН РИСК
Не твърдим, че е доказан подкуп. Твърдим, че сделката съдържа класическите предпоставки, при които в отбранителните поръчки се „губят“ публични пари – и че правителството е длъжно да ги изчисти, преди да поиска гласа на парламента.
1. Цена без отстъпка за обем. Единичната цена за пет комплекса е по-висока от цената за един и над всички публично известни европейски сравнения, докато производителят е увеличил значително производствения си капацитет.
2. Непрозрачен състав. Не е публикувано колко пускови установки, колко ракети, каква инфраструктура и каква логистика се купуват. Германия, Швеция и Словения оповестяват тези данни; Словения публикува точната сума в Официален вестник на ЕС.
3. Промяна в конфигурацията след одобрение от парламента. Заменя се елемент от комплекса с неназовано „друго оборудване“, а цената пада едва с 1,5 млн. евро. Не е ясно кой доставя новото оборудване, защо се прави смяната и кой е взел решението. Промените след одобрение са най-честият канал за надценки.
4. Инфраструктура в България. Строителството на обекти за експлоатация, съхранение и поддръжка се изпълнява на българска територия. Няма информация каква е неговата стойност, кой ще го изпълни и чрез каква процедура.
5. Липса на конкуренция. Поръчката се възлага пряко, по междуправителствено споразумение в рамките на инициативата „Европейски щит в небето“, без сравнителна оценка на алтернативни системи. Този път е законен, но премахва ценовия натиск – затова независимото сравнение на цените е задължително.
6. Неизвестно индустриално участие. Швейцария подписа офсетно споразумение с производителя. За България не е обявено нито офсетно участие, нито списък на местни подизпълнители и посредници.
7. Спешност в предизборен период. Министър-председателят очаква договор „до седмици“, броени дни преди изборите на 25 октомври. Доставките обаче са след години – първият комплекс се очаква едва в края на 2027 г. Спешността не оправдава липсата на контрол.
8. Дълг без публични условия. Сделката се финансира с кредит за над 1,1 млрд. евро. Лихвата, срокът и графикът на погасяване не са публикувани.
9. Скрита цена на жизнения цикъл. Купува се само „първоначална“ логистична поддръжка. Дългосрочната поддръжка, резервните части и ракетите за години напред ще се договарят по-късно – с единствения възможен доставчик и без конкуренция.
10. Поемане на ангажимент от служебно правителство. Програмното споразумение с Германия от септември 2024 г., което отвори опцията за още пет комплекса до 2032 г., е подписано от служебен министър на отбраната.
Справедливо е да отбележим и силните страни на сделката: договорът се сключва чрез германското федерално ведомство за отбранителни доставки, а не чрез частни посредници; системата е доказана в бойни условия в Украйна; проектът минава през гласуване в парламента. Именно затова няма никакво оправдание цената и съставът да остават тайна.
ВЪПРОСИ, НА КОИТО ДЪЛЖИТЕ ОТГОВОР
– Защо България плаща около 185 млн. евро за комплекс, а Швейцария – около 107 млн., Естония – около 133 млн., а Германия – около 158 млн.?
– Колко пускови установки и колко ракети включва всеки комплекс и каква е цената на една ракета?
– Каква част от 926 млн. евро е за инфраструктура, кой ще я изгради и чрез каква процедура?
– С какво оборудване се заменя „мултисензорният тракер“, кой е неговият производител и защо се прави смяната?
– Има ли офсетно споразумение, български подизпълнители, консултанти или посредници по сделката?
– Какви са лихвата, срокът и графикът на погасяване на кредита по SAFE?
– Каква е очакваната обща цена на системата за целия ѝ жизнен цикъл?
НАСТОЯВАМЕ
– Министерството на отбраната да публикува пълна разбивка на сделката – по позиции, количества и единични цени – преди гласуване в Народното събрание.
– Сметната палата да извърши предварителен анализ на цената спрямо договорите на останалите държави от „Европейски щит в небето“.
– В договора да бъде включена клауза за най-благоприятна цена – България да не плаща повече от други държави за същия обхват.
– Инфраструктурата да бъде възложена с отделна, открита и конкурентна процедура.
– Членовете на преговарящия екип да подадат публични декларации за липса на конфликт на интереси.
– Народните представители да не гласуват проекта, преди да получат отговор на всички въпроси по-горе.
България има нужда от защитено небе. Но защитено небе с надценени договори означава, че плащаме двойно – веднъж за оръжието и втори път за схемите. ПП „ЕДИНЕНИЕ“ ще следи всяка стъпка по тази сделка и ще информира българските граждани за всяко отклонение.
БЪЛГАРИЯ – НА ХОРАТА!
ЗА ПП „ЕДИНЕНИЕ“:
09 октомври 2026 г. ИВАН ХРИСТАНОВ
Гр. София ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПП „ЕДИНЕНИЕ“
ИЗТОЧНИЦИ
1. Fakti.bg – България ще купи още пет системи IRIS-T за 1,1 млрд. евро (08.10.2026): https://fakti.bg/en/world/1087840-bulgaria-to-buy-five-more-iris-t-systems-for-11-billion-euros
2. БТА – Министерският съвет одобри придобиването на още пет ЗРК по линия на SAFE (07.10.2026): https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/1219733-ministerskiyat-savet-odobri-pridobivaneto-na-oshte-pet-novi-zenitno-raketni-komp
3. Banker.bg – Правителството предлага още 5 ЗРК по SAFE (07.10.2026): https://banker.bg/2026/10/07/safe/
4. Euronews Bulgaria – Радев: Купуваме още пет комплекса IRIS-T: https://euronews.bg/news/radev-kupuvame-oshte-pet-kompleksa-iris-t-za-zashtita-ot-vazdushni-zaplahi/
5. БТА – Парламентът одобри 182 млн. евро за един IRIS-T SLM (08.08.2024): https://bta.bg/en/news/722930-bulgaria-to-invest-eur-182-mln-in-one-iris-t-slm-air-defence-system-parliament-
6. Janes – Bulgaria approves purchase of IRIS-T SLM: https://janes.com/osint-insights/defence-news/weapons/bulgaria-approves-purchase-of-iris-t-slm
7. БНР – Програмното споразумение е подписано от служебния министър на отбраната (07.09.2024): https://bnrnews.bg/en/post/113232/bulgaria-and-germany-sign-agreement-for-joint-purchase-of-iris-t-missile-systems
8. ES&T – Германия: 6 комплекса и 216 ракети за 950 млн. евро: https://esut.de/2023/06/meldungen/42792/beschaffung-von-sechs-luftverteidigungssystemen-iris-t-slm-unter-vertrag/
9. Airforce Technology – Естония: три комплекса за около 400 млн. евро: https://www.airforce-technology.com/news/estonia-iris-t-slm-delivery/
10. Diehl Defence – Латвия: поръчка за около 600 млн. евро: https://new.diehl.com/defence/en/press-media/news/latvia-orders-iris-t-slm-from-diehl-defence?version=28
11. Delo.si – Словения: 146,82 млн. евро без ДДС (12.01.2024): https://www.delo.si/novice/slovenija/slovensko-nebo-bo-branil-nemski-protizracni-sistem
12. Правителство на Швеция – седем комплекса за около 9 млрд. крони: https://government.se/press-releases/2025/06/sweden-purchases-new-air-defence-systems-for-the-army/
13. Швейцарско правителство – пет комплекса за около 500 млн. франка: https://www.news.admin.ch/en/newnsb/ZjsNYPpgoETj
14. Defence24 – Дания: стойността не е оповестена: https://defence24.com/armed-forces/replacement-systems-become-the-target-denmarks-decision
15. Defence Leaders – Словения поръчва още два комплекса: https://defenceleaders.com/news/slovenia-to-procure-iris-t-air-defence-systems/
16. Европейска правда – Украйна е поръчала 18 комплекса: https://www.eurointegration.com.ua/eng/news/2025/07/28/7216809
17. Militär Aktuell – договор за Украйна за 2,2 млрд. евро: https://militaeraktuell.at/en/?p=96478
18. Altair.com.pl – Египет: 7 комплекса (2018): https://www.altair.com.pl/wiadomosci/pdf/33439
19. ORF – Египет: 16 системи, разрешени в края на мандата на Меркел (2021): https://orf.at/stories/3240469/
